Добре доши в света на ИТ!
Понятието „информационни технологии“ в съвременния си смисъл е използвано за пръв път през 1958 година
в статия в Харвард Бизнес Ревю, където авторите Харолд Лийвит и Томас Уислър отбелязват,
че „новата технология все още няма определено наименование. Ние ще я наричаме информационна технология (ИТ)“.
Тъй като обработваната информация най-често е в дискретизиран вид, информационните технологии понякога са наричани и цифрови (дигитални). Поради важната роля на комуникациите в съвременните средства за обработка на информация, често се използва и по-широкото понятие информационни и комуникационни технологии.
В центъра на информационните технологии е информацията – тяхната основна задача е автоматизиране и систематизиране на работата с нея с помощта на изчислителна техника (компютри). Информацията е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура. Макар да не съществува общоприета конкретна дефиниция, обикновено под информация се разбира налично, използваемо знание. В по-тесния технически смисъл информацията е подредена редица от символи – данни.
Теоретичната основа на информационите технологии е информатиката – наука, занимаваща се със събирането, преобразуването, преноса и съхранението на информация с произволни, включително и автоматични, средства. Тя изучава информацията от гледна точка на нейната структурираност, количествените ѝ характеристики, формите и начините за нейното представяне, както и информационните процеси като композиция на основните информационни дейности и методите и с редствата за тяхното автоматизиране. Информатиката произлиза от и е тясно свързана с математиката, лингвистиката, електронното инженерство и други науки.